Благовец — когато земята си поема дъх, а тревата проговаря

Има утрини, които не започват с изгрева.

Започват с потръпването на въздуха.

С тишината преди звука.

С онзи миг, в който нещо древно се пробужда — не отвън, а под кожата ти.

Такъв е Благовец.

Той не е от календара, а от кръвта.

Не се казва, че идва — усеща се.

По полъха, който носи прах от миналогодишна пепел.

По сянката на ръка, която бере коприва с две мълчания и едно наричане.

На този ден вратите се отварят.

Не тези с панти —

а онези другите, в прага на душата и подовете на къщата.

Затова се чисти.

Затова се кади.

Затова се не яде какво да е, не се говори как да е,

и се стъпва с ръце пълни — със сол, със билки, със знание.

Благовец не прощава празни мисли.

Затова бабите палеха огън, не само за да прогони змиите,

а за да изгори неизреченото.

И сипваха в пепелта троха, сол и стръкче здравец —

за да има, да стига, да не свършва.

Днес тревата знае името ти.

И ако го прошепнеш обратно — ще се обърне към теб.

С дъх на лек.

С памет.

С благослов.

Но само ако умееш да слушаш както се слуша сън —

тихо, без да го плашиш.

От мен вашата Графиня Дьо Шарки , Лечителката

от котлето й и от праха на старите билки —

да ви е светъл Благовец, с благи думи, медени, с ръце чисти, и с билка, която те чака.

Наричане за Благовец

„Да бъде благото при мен, а лошото — навън“

Вземи шепа сол, шепа пепел от миналогодишни билки (ако имаш — от пелин, лоза, лайка), и стръкче първа коприва или змийско мляко. Ако нямаш — здравецът знае как да мълчи, докато му дойде редът.

По изгрев (или по залез, ако търсиш защита), застани пред прага на дома.

Сложи шепата сол в пепелта.

Подръж стръка билка в дясната ръка.

Кажи три пъти, бавно и отчетливо:

„Благ ден дойде, благ живот да води.

Лошо да не припарва, зло да не се върти.

Който дойде с добро – добро да намери.

Който иде с лошо – вятър да го завлече.

Земята да ме крепи, билката да ме лекува,

дума да ме пази.

Да бъде.“

След това прекади прага с дим от пелин или тамян.

А пепелта и солта — разсипи в двата ъгъла отвън, пред вратата.

Билката сложи над входа или под възглавницата, ако наричането е за лично здраве и да пази от страхове.

…и още нещо — от сърце към вас

На този Благовец, нека всяка дума, която изречете, да бъде като семе — посято в благословена почва.

Нека ви срещат добри хора, нека вратите пред вас се отварят тихо и с обич.

Нека тревата под краката ви помни стъпките на онези преди вас — и да ви води.

А билката, която днес ви намери, да бъде точно тази, от която душата ви има нужда.

Благодаря ви, че сте тук — че четете, усещате, питате и вярвате.

Благодаря ви, че носите знанието нататък.

Бъдете благословени.

И не забравяйте: старите пътеки не се губят — само трябва да стъпим внимателно.

Ваша Елионора Недялкова (Графиня Дьо Шарки),

Лечителка и пазителка на старите знания, наричания и лечебните треви