... къщата на село се кандилна,
взе да скърца горния ѝ кат,
под сайванта – в старата люпилня,
даже смокът бе умрял от глад,
в пукнатите грънци на стобора
вятър свири фугите на Бах,
кучето, щом зърне чужди хора,
свива си опашката от страх,
и асмата плаче за беритба,
за кърпеж – прогнилият олук,
даже и комшията не идва! –
и ме гледа, сякаш съм хайдук,
ровя се във бабиния дрешник,
сетне сядам в дядовия кът,
нито има кой да ме посрещне,
ни да ме проводи с: – Прав ти път! –
всъде туфи троскот и бодили,
с трън да влача, трън ще повлека,
сенчици са старците ми мили! –
бърша им портретите с ръка,
някой ден – когато всичко свърши
подир някой цигански погром,
ще обрасне в камъни и върше
споменът за моя роден дом.

6 септемврий 2017 г. 
гр. Варна, 16, 50 ч.

 

Добро утро, Валери, светъл да е денят ти.

с трън да влача, трън ще повлека,

Поезия...

Казах ли ти, че си велик :)))))))))

Родоски колос в българската поезия :))))))))))))))))))))

Александрийски фар в мъглявините на неизвестни люлюкащи галактики и копуцицни мъглявини.:)))))))))))))))

Титаничен колос и колосален титан - ей, днес много ми иде отръки, да знайш, то щото ми се обадиха, че Животописът станал бестселър.

И за жена на годината на САЩ ще ме избират, ей туй най-новото :)))))))))))))))

Здравей, ранобуднице!
Хубав ден в златната есен на Владая - и поздрав от морето!
Чу

Да.
Благодаря.
Чу

Вече го разбраха и отвъд Океана.
Чу

Ееее... отдавна вече и в световната! :-))))))))))))
Чу

Как ти идат на ума такива точни думи?
Чу

На мен пък ми се обадиха снощи от "Лю-лю-лю" и на чист български език ми казаха, че ме избират за пожизнен почетен автор на издателството! :-)))))))
Чу

Прекрасна новина!
Честито!
Чу

Сигурен съм!
Във въздуха над Симеоново висят едни вонящи ниско летящи тоалетни чинии, не става за дишане от пръдните на яловицата бездетка.
Чу

Обичам езика на Дейвид Бекъм и Шекспир!
Имам вишо от Харвард.
И 9 дипломи!
Чу

Щото съм пич.
Чу

Носталгично, но епично и мнооого лично. Едва ли има човек да не въздиша по бащиното огнище, но колцина могат тъй красиво и... ясно да кажат какво мислят, какво чувстват, по какво тъгуват.
Уви, чичовото, няма връщане назад. И бъдните поколения ги чака същата мъка... по панелките и кварталните градинки. Сигурен съм.
В момента хор от звънки камбани огласи града на Ботев. Наистина е осем, но може и да е друга причината. Впрочем, полегналата осмица е знака за безкрайността. Всеизвестно...
Поздрави!
П и е р

Не бях се сетил за това - с пейките и градинките, Чичо Пепи... наистина, това ли ще помнят бъдещите старчоци като мен и теб?
Благодаря за добрия прочит!
Поздрав за Леля Лида и за приятелите във Вечния Калофер!
Чу

Валери, паднах от смях


Слънцето умерено припича,
без да прекалява в есента,


ехааааа, каква синоптична прогноза, нали :))))))))))))))))))))

Това дори Емо Чолаков не мож го съчини! :-))))))))))
Чу

За идните поколения не е ясно дали ще са живи, Чичо Пепи, какви пейки и градинки...

Нека не гледаме тъй мрачно напред, Недоволнико?
И да си речем - Дай, Боже!
Чу

Не гледам мрачно, 4у. По силите си правя, щото да не настъпи мрак. По общо приетото понятие. А Мрака е велика работа. Който може да се взира. Но, това са други работи.

Щом светулките се оправят в мрака, ще се оправим из него и ние.
Благодаря.
Чу

От сутринта мисля за богатата гама тъга и носталгия, с която покъртваш читателя. Никъде на друго място не съм чела по - образни картини на рушащ се дом.
Виртуозен арсенал концентрирана, ударна мощ от думи........

Много, много прегръдки, Чу!

П.п: Милият Смок! :(

изстиват корените ни, Валери, но така върви светът