Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2018 15:34 - Юстиниан плаща данък на Борис през 539 година
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1499 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.10.2020 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от: Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите), исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049610-3, Издателство ГУТА-Н, София, 156 стр. Цена 10 лв. 0.213 kg.

https://www.book.store.bg/p164302/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39643#%D0%A1%D1%93%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D2%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A0%C2%B0%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A1%E2%80%9A%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A0%E2%84%96%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A0%D1%98%D0%A0%D1%97%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

image

Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите). Исторически роман с приложение: Сведения на старите автори за епохата на Анастасий, Юстин, Юстиниан и българите, 27.09.2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-19-3, Издателство ГУТА-Н, София, 256 стр. Цена 21 лв. 0.325 kg.

https://www.book.store.bg/p265556/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uragan-nad-balkanite.html
image

След бунта Белицар беше назначен през 535 за консул. Тогава му донесоха, че по река Янтра се е разположил трайно силен български гарнизон. Тогава той нареди на патриция Цита да нападне българите по река Янтра и или да ги подчини, или да ги изпъди отвъд Дунава. Цита изпълни заповедта и този гарнизон се изтегли бързо отвъд Дунава, сякаш ги очакваше. Цита доложи на Белицар, че това очевидно е разузнавателен отряд и че българите подготвят нещо далеч по-значително.

       Дойде 539 година. В Рим епископ беше Виргилий[1]. Юстиниан все още държеше войски в Африка и Балканите все още бяха слабо защитени. През лятото се случи това, за което Цита предупреди. Кана ювиги Кеан изпрати силна българска армия начело с Българ и Драг да прекоси Дунава и да навлезе в Малка Скития[2] и Мизия[3]. Срещу тях Юстиниан изпрати стратилата на Малка Скития – Бадуарий и стратилата на Мизия – Юстин. Местните българи въстанаха и масово подпомагаха своите. В завързалото се сражение Юстин беше убит. Тогава Юстиниан назначи на негово място Константин, сина на Флоренций. Но и той не можа да овладее положението и след много жертви легионите се оттеглиха в Тракия. Българ и Драг съобщиха във Велика България на кана ювиги Кеан за този успех и поискаха още една армия за преследват и окончателно унищожат византийските сили в Европа. Веднага синът на кан Драг, Борис, тръгна с бърза конница. Българ и Драг обаче не го дочакаха, а тръгнаха да преследват отстъпващата армия.

       По това време стратилат на Илирик беше българинът Акум, личен кръщелник на Юстиниан. Юстиниан нареди на Акум да дойде с армията си на помощ на Константин в Тракия. Изпрати и Годила в помощ на Константин. Българ и Драг мислеха, че преследват само остатъците от легионите, които разбиха на север от Балкана, но бяха изненадани от свежите сили на Акум. Битката беше жестока. Войската на Велика България загуби не само обоза с плячката, но и много хора. Българ и славният Драг намериха също смъртта си в Тракия и то малко преди да дойде синът на Драг със свежите войски. Когато Борис пристигна, ромеите бяха капнали от умора и Борис спечели лесна победа. Почна едно бясно преследване. Ромейските войски се стремяха към стените на Адрианопол, но мнозина не ги достигнаха. Конниците на Борис бяха побеснели от загубата на владетелите си. В арканите на преследващите попаднаха и стратилатите Константин, Акум и Годила. Годила сряза аркана с меча си и избяга, Константин и Акум бяха хванати живи. Акум беше веднага изпратен във Велика България. Константин беше продаден на близките му за 1000 номизми[4]. Пристигна окаян, но здрав и читав в Константинопол.

          Към това се добави и едно злокобно природно явление: през декември 539 се яви комета, отначало колкото висок мъж, а после много по-голяма. Опашката ѝ се простираше до заник слънце. Тя се движеше след самото Слънце, защото то се намираше в съзвездието Козирог, а тя – в Стрелец. Едни я наричаха „мечообразна звезда“, понеже беше наистина продълговата и главата ѝ беше твърде остра, а други – „брадата звезда“. Тя се явяваше повече от четиридесет дена и не предвещаваше нищо добро за ромеите.

След поражението на тракийските и илирийските отряди на империята и отвличането на Акум Илирия фактически остана без защита. „Гениалният“ план на хагана на новата сила в Панония, аварите, беше да се разграби Източната империя. Кеан беше сключил договор с него през 540 да свършат това заедно. Това беше тактиката на аварите спрямо българите: съюзниците печелят военните победи, а аварите нахлуват след това и грабят. Е, този път и Хуниалон със силната си конница заедно с всички авари се юрнаха от Йонийския залив по Виа Игнация и стигнаха чак до предградията на Византион, без да срещнат никаква съпротива. И как да срещнат, когато на предния фронт в Мизия и Тракия е българската армия, която ангажира цялата ромейска армия. Превзеха 32 крепости в Илирик и града Касандрия - най-голямото и известно селище на Халкидическия полуостров, което древните назоваваха Потидея. По-късно този град беше наречен Палена. Бил е съграден отново през 316 преди Христа от пълководеца Касандър. Всички се завърнаха в земята си, като завзеха богатства и отведоха 120 000 пленници.

       Империята беше на колене.

       След отвличането на Акум Юстиниан назначи Мундо за стратег на Илирия. За да заеме поста си обаче, Мундо трябваше да воюва българи в Илирик, които искаха и в бъдеще да останат федерати, но не и зависими от Цариград. С присъщата си енергичност и находчивост Мундо спечели всяко сражение и изпрати доста видни воеводи в Цариград. Юстиниан ги прекара като ценни трофеи през Хиподрума, но не ги уби, нали бяха негови земляци. Изпрати ги да воюват в Армения и Лазика[5].

       Оказа се обаче, че това са хора от малки подразделения на Борис. Свежите войски на Борис се насочиха към Адрианопол. Белицар лично ръководи няколко от сраженията при града и в края на краищата прецени, че не може да победи Борис. Тогава прати вест на Юстиниан, а Юстиниан нареди да се организира среща между него и Борис. Уговорено беше да се срещнат на брега на Хеброс при големия завой. От всяка страна щяха да дойдат по трима души, а останалите войници и от двете страни да останат далеч, до видимия хоризонт. В уречения ден трима конници от едната и трима от другата се устремиха един към друг. Когато се доближиха всички скочиха от конете и само двамата владетели се доближиха един до друг.

- Бъди здрав, императоре Управда!

- Бъди здрав, кане Борисе!

- Вижда се, че не си забравил българския.

- Как да го забравя, като и за добро и за лошо не мога да се отърва от вас нито вътре в двореца си, нито извън него?

Двамата се засмяха искрено.

- Борисе, готов съм да заплатя една кола злато, за да престане канът ювиги Кеан да воюва с мене.

- Страхувам се, че само със златото не ще се отървеш.

- Кажи ми тогава какви цели преследва Кеан с тази война?

- Същите, каквито и ти с Юстин преследвахте, когато Анастасий ви тикна в затвора. Когато подкрепихте Виталиан и вие искахте самостоятелност и независимост на нашата църква в Илирик, Епирите, Дардания, Тесалия и Македония.

- Но тя съществува! Епископите бяха върнати. През 535 направих Ведериана, моя роден град, столица на Илирия вместо Солун и ѝ дадох архиепископ Кателиан. Украсих града подходящо с различни постройки, от незначителен го направих богат и му дадох името си. Какво повече искате?

- Да, тази самостоятелност и независимост на нашата църква съществува, но е под непрекъснатите атаки на гърците, а Солунският епископ се смята за наследник на архиепископа на стария Сирмиум и диктува всичко. Необходим е закон, с който това да престане. Закон, с който империята официално да признае нейната самостоятелност и правото ѝ да си избира самостоятелно архиепископ.

- Ако издам такъв закон, ще прекратите ли всички военни действия срещу мен?

- Да!

- Така да бъде! Колесница, пълна със злато и много ценни дарове, ще е на път за лагера ти след три дена. За закона ще трябва месец.

- Тогава като обнародваш закона, ще сваля обсадата на Адрианопол, ще прибера войниците от Хелеспонта и ще се прибера.

- Борисе, защо вие, българите от Велика Бъгария, се застъпвате толкова много за хора, които не са във вашата държава?

- Ти си учен човек, Управда, и знаеш, че всички ние и ти, и те сме стари тракийци. Римляните ни изпъдиха от любимите ни земи, но нашите души останаха тука. Когато част от нас се върнахме след смъртта на Валент, мислехме, че в рамките на империята ще живеем добре. Но ти знаеш, че това не стана. Да, нашите души останаха тук! Бъди здрав, императоре!

- Предай пожелание за здраве и успех на кана ювиги! И използвайте това злато срещу новите ви „приятели“ аварите, а не с тях срещу нас. Ти попитай съветниците си дали аварите са имали някога приятели, или дали имат приятели въобще. Тогава ще научиш, че за аварите другите са или роби, или врагове. Бъди здрав, кане!

Двамата горди мъже се метнаха на конете си и заедно с малките си свити се отдалечиха един от друг.

По пътя Борис си мислеше: „Последната забележка на Управда показва, че той е напълно наясно за оплетените взаимоотношения на Кеан с аварите.“ От една страна, Кеан беше достатъчно силен да спечели всяко сражение, от друга, не може да воюва на всички граници. Така че беше решил да се съюзи временно с аварите, за да има мир, при който да укрепи държавата си от Тиса до Танаис.

Юстиниан, пришпорвайки красивия си кон, си мислеше: „Аварите са страшна заплаха и за империята и подкрепата на българите срещу тях е от жизнен интерес за империята. Но засега нямам никаква гаранция, че Кеан ще се обърне срещу аварите. За да постигна това, ще трябва да измисля нещо много по-хитро.“

По това време Юстиниан беше пратил при готите пратеници за помощ срещу българите. Готите обаче знаеха за опустошенията в Илирия и Далмация от авари и българи и решиха, че тъкмо сега е времето да разширят владенията си и изпратиха Асинарий, Грип и други да нападнат с голяма войска Далмация.


[1] 537-555

[2] дн. Добруджа

[3] дн. Северна България

[4] 4.58 кг. злато

[5] дн. Лазистан, област на източния бряг на Черно море в Южен Кавказ, в древността наричана Колхида


Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-12287/knigi-ot-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

image











Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959894
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031