2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 892 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2017 14:46
Жак-Рене Ебер е френски политик и журналист от времето на Френската революция и представител на крайно лявото крило на якобинците
Въпреки, че се явява като защитник на най-бедните, произходът му въобще не е беден. Той е син на богат златар, бивш мирови съдия и член на градския съвет. Майка му пък е от благороден произход
Завършва право в Колежа на родния си град Алансон и работи като чиновник. За да отмъсти на някакъв с когото се скарали, фалшифицира документи и после пише клевети. Измамата обаче е разкрита и той е осъден на такова обезщетение, че е невъзможно да го плати и бяга от града. Започва работа в театър в Париж където между другото пише и пиеси, но явно не бил особено даровит драматург, защото нито една пиеса не била играна пред публика.
Изгонен е от театъра за кражба и се спасява при свой познат лекар който го приютява. След няколко седмици обаче той обира своя благодетел и бяга.
Когато избухва революцията той вече е успял да издаде няколко книжки, но без особено голям успех. В началото строи настрани, после ориентирайки се успява да се присламчи.
Революцията му дава шанс да се изяви като общественик. Първо е изявен монархист и фен на конституционната монархия, но бързо сменя убежденията си след като монархическите кръгове и кралят не го приемат на сериозно.
През 1790 г. започва да издава радикалния вестник Le Pиre Duchesne, в който публикува статии, пропагандиращи леви идеи за свобода, равенство и братство и сипе злостни клевети и откровени лъжи за краля и най-вече за кралицата Мария Антоанета, която обвинява във всичко, включително и в кръвосмешение със собствения и син, който тогава е на няколко годинки.
Злостният му език и написаните простовато и разбираемо статии пълни с обиди и псувни спечелва симпатиите на тълпата, която без това по него време има нужда да мрази някого в отчаянието си. А положението във Франция е отчайващо. Икономическата криза се задълбочава.
През декември 1792 г. приходите от асигнации са 39 милиона, а само военните разходи са в размер на 228 милиона. Развихря се силна инфлация, всички страдат от нея, но най-пострадали са бедните класи, особено в големите градове.
Жак-Рене Ебер е на върха на вълната и печели все по-голяма популярност.
Жак-Рене Ебер бил симпатичен, харесвал се на жените, особено на по-големите и винаги за разлика от суетния, но много консервативен Робеспиер, се обличал по последна мода.
Става член на Клуба на Корделиерите и е избран за негов председател през 1792 г. Като член на клуба получава място в Парижката комуна, а на 10 август 1792 г. взема дейно участие в атаката над двореца Тюйлери.
Ставайки член на клуба на Якобинците, става и помощник прокурор и яростно защитава избиването на хората от Тюйлери и последвалите кланета от септември.
Заедно с Жан Пол Марат започват кампанията против жирондистите в Конвента. След масовите арести на жирондинци якобинците установяват. т.н. революционна диктатура. Заради прокарания с негово настояване закон за контрол над цените и против спекулата, търговията в страната замира.
Търговците след като се принудени да продават на загуба фалират или затварят магазините си, а доставките с храни за населението са все по затруднени.
По него време защитникът на бедните и угнетените проявява забележителен начин на живот в лукс и разточителство, но никой не знае откъде идват парите му.
Никой не смее и да го пита, защото с постовете които заема и чрез влиянието си върху тълпата с вестника си праща всеки противник на гилотината. А хората от улицата му вярват, че наистина защитава бедните и угнетените от лошите експлоататори и мръсните спекуланти.
Когато малко преди преврата против жирондистите е арестуван, точно тълпата настоява за неговото освобождаване и то така настоятелно, че Комитета за обществено спасение е принуден да го пусне.
Жертвите на терора на бедните над богатите са десетки хиляди, но е интересна тяхната статистика.
Сред хората, които са били осъдени от революционните трибунали, около 8% са аристократите, 6 % са представителите на духовенство, 4 % са представителите на средната класа и буржоазията, а останалите 72 % са слуги и камериерки на аристократи, работници или селяни обвинени в презапасяване (заради законите против спекулата възниква дефицит на стоки и гладът върлува в Париж), дезертьори от армията и дребни кокошкари извършили минимални престъпления.
Освен, че е борец за правата на хората, Ебер е и виден фен на де-християнизация, но стига много по далече.
Застава начело на група атеисти, които са в противовес на деизма на Робеспиер. Програмата им е насочена основно срещу духовниците и физическото им унищожение, затварянето на църкви и манастири, разрушаване на религиозните монументи и паметници, премахване на кръстовете, въвеждане на насилствени бракове за монасите и монахините (ако още са живи) и забрана на молитвите за гражданите.
Дори на Робеспиер тия идеи идват прекалено много и вече придобил значително влияние в Конвента, той успява да събере достатъчно съмишленици за ареста на Ебер.
Революционният трибунал нарежда ареста на Жак-Рене Ебер и неговата шайка политикани. След тридневен процес по бързата процедура Жак-Рене Едер и останалите са осъдени на смърт по набързо скалъпено обвинение.
Според обвинителният акт ‘’Истинските лидери на тази "ужасна конспирация" са "английското правителство и съюзническите сили срещу Република". Нищо от обвинението не е доказано, но няма значение.
Цялата шайка в която има и няколко чужденци революционери и общественици са поведени към гилотината на 24 март 1794 г.
По пътя борецът за правда припада няколко пъти от страх. Оставен е последен и трябва да изгледа първо екзекуциите на сподвижниците си. Тълпата която преди това го е обожавала, е силно впечатлена от неговия страх и го изпраща с ледено мълчание. За негово нещастие когато идва неговия ред, гилотината засича на 4 пъти, спирайки се всеки път на няколко сантиметра над врата му. Най-после мърморещите палачи успяват да оправят техниката и на 5-тия път главата му пада в коша.
☞ Изготвяне на прогнози, относно бъдещ оборот и печалби на Вашата фирма |
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Трагедията на голямата шахматна игра - т...